Тайните, които крие замъкът Нойшванщайн

Вървите бавно по изящната пътека и не можете да откъснете очи от внушителната сграда, издигаща се пред вас. Прави ви впечатление забележителното местоположение на двореца, издигащ се над поразителните, зелени хълмове, широките, необятни полета и сапфирените езера, красящи северната част на замъка. Вдигате глава към възхитителната фасада на сградата и се чудите – как това неповторимо архитектурно творение всъщност може да е плод на съзнанието на човек? Какви ли са мотивите за построяването му и защо наглед приятната му атмосфера, изглежда някак самотна и студена?

За да ви отговорим на тези и още редица въпроси, които всеки посетител на това магическо място си задава, ще ви разкрием тъмните, съкровени тайни, скрити дълбоко зад каменните стени на замъка Нойшванщайн.

Нойшванщайн – мечтата на един владетел

До къде може да ни отведе ревностното преследване на една мечта? Животът на главния герой, за когото ще ви разкажем е истинско олицетворение на яростното търсене на щастие и покой, които, за жалост, така и не биват открити…

Лудвиг II Баварски израства в семейството на крал Максимилиан II Йозеф и неговата съпруга принцеса Мария фон Прусия. Още от малък, кралският син се наслаждава на самотата и красотата на величествената природа. С годините успява да се превърне в истински ценител на изкуствата и любител на класическите музикални произведения.

След смъртта на баща му, младият Лудвиг поема престола и се превръща в новия крал на Бавария. По време на неговото владение обаче в центъра на вниманието му застава културата и в частност – творчеството на Рихард Вагнер. Тази любов към оперите на композитора след години ще въплъти в изграждането на замъка на мечтите си.

Устремът на краля към величествените сгради  не се задоволява с построяването на Херенкимзее – своеобразното копие на Версайския дворец. За да издигне двореца от сънищата си, той трябвало да започне далеч по-грандиозен проект. Името му било Нойшванщайн, а мястото, което Лудвиг избрал било подножието на баварските Алпи.

Замъкът, в който никой, никога не живял

Първото впечатление, което поразява посетителите на уникалния дворец е магическата атмосфера на сградата. Сякаш излязъл от приказките, замъкът е истинско олицетворение на всичко, за което един владетел някога би мечтал! Изящно обзавеждане, стени, изрисувани със сцени от известни опери и много, много студени стаи. Чудите се защо от мястото струи хлад? Защото в това удивително архитектурно съкровище, никой, никога не е имал възможността да живее.

Амбициозната мечта на Лудвиг да изгради величествения Нойшванщайн никога не успява да се изпълни до край, защото и до ден днешен замъкът не е завършен. Владетелят прекарва около шест месеца под покрива на приказния дворец, но така и не дочаква своите старини, които да прекара, радвайки се на прекрасното си творение.

Сградата остава недовършена поради значителното разточителство на неразбрания творец. Огромното внимание към детайлите и качеството на материалите стрували на краля много повече, отколкото предполагал.

Вижте екскурзията „Баварски замъци и Боденско езеро„

Афинитетът към изкуството, преплетен в замъка

Вместо обичайната гледка на оръжия и отбранителни огради, мястото блика от творения на изкуството, доказателства за нежната душа на стопанина.

Целта на интериора е той да бъде подходящ за поставянето на опери от Рихард Вагнер, а сцени от немската митология, културни символи и множество детайли, красят стените на замъка.

„Новият лебедов камък“, както подсказва името на двореца, крие в себе си огромно разнообразие от декорации, вдъхновени от Вагнер. Всеизвестният композитор обаче така и не посещава замъка. Лудвиг не позволявал на никого да влезе в творението му докато не бъде готово, но това така и не се случва. Едва седмици след смъртта на краля, величествените врати на Нойшванщайн биват отворени за посещение.

Мистериозната смърт на мечтателя

Навярно може би се чудите – защо ли Лудвиг така и не завършва величествения си дворец? За да ви разкрием тази тайна, скрита от сградата, ще трябва да надникнем за кратко в личния живот на владетеля.

Въпреки, че кралят бил сгоден на младата принцеса София Баварска, сърцето му го дърпало настрана от брака и жените. Въпреки неуспешните си опити да потисне сексуалните си влечения към мъжете, той многократно се впуска във връзки с представители на мъжкия пол. От коняра на двора му – Ридхард Хорниг до царедвореца Алфонсо Вебер – романтичният дух на Лудвиг го водил до обятията на редица мъже.

Това обаче далеч не се харесва на общността, която осъжда своя владетел в безумие, лудост и параноя. На 10 юни 1886 година Лудвиг II Баварски е насилствено отведен от Нойшванщайн, а три дни по-късно е открит мъртъв в Щарнбергското езеро.

Основната версия на следователите сочи удавяне, но отличните умения на Лудвиг по плуване, подсказват – самоубийство. Какво точно се е случило вечерта на 13 юни и защо младият владетел е решил да сложи край на живота си – никога няма да разберем.

В деня на погребението му, огромна мълния удря мястото веднага след пристигането на ковчега – последната енигма около съществуването на мечтателя, взел тежкото решение да си отиде от света, който така и не успя да го разбере…