5 вампирски замъка

Замъкът Бран неслучайно е в челната десетка на най-красивите замъци в света. Той е построен на ръба на скала в Карпатите, на 30 км от Брашов, на границата между Влашко и Трансилвания. Издигнат е от местните жители. За това те за дълго време са били освободени от плащане на данъци в държавната хазна. Именно в Бран е прекарал някога една нощ княз Влад III Цепеш, смятан за прототип на главния герой на романа „Дракула“. Добавете към това доста зловещ интериор, състоящ се от лабиринт от зали и стаи, и ще получите готов декор за филм на ужасите.

Замъкът Поенари, намиращ се в южната част на Трансилванските Алпи, е още една от резиденциите на известния княз Влад Цепеш. За разлика от замъка Бран (където Цепеш остава само една нощ), тук князът наистина е живял и управлявал страната. Именно от крепостната кула на Поенари, за да не попадне в ръцете на турските нашественици, се хвърлила в бездната съпругата на Цепеш – Елизабет.
Със замъка са свързани много истории и легенди. Казват, че под стените на Поенари са погребани стотици хора, които по време на строителството на замъка са починали от непосилен труд и глад. Друга легенда гласи, че във вътрешния двор има подземен тунел, който води до Турция. През него избягал от обсадената крепост княз Дракула. За да се изкачите на върха на крепостта трябва да преминете 1500 стъпала, изсечени направо в скалите.

Източно от Братислава, между градовете Чахтице и Вишнова, се извисяват мрачните стени на някога величествения замък, принадлежащ на древния род Батор. В XVI век тук е живяла графиня Елизабет Батори – Кървавата графиня, почти Дракула в пола, между другото, също родена в Трансилвания. Според слухове между стените на замъка по заповед на „кървавата графиня“ са били убити около 600 невинни девици. Първо те били жестоко измъчвани, след което обезкръвените им и обезобразени тела заравяни около крепостните стени или изхвърляни в реката. За разлика от други вампири, графиня Батори използвала кръвта единствено за козметични цели: вземала си в нея подмладяващи вани. Тези страшни забавления продължило до тогава, докато слуховете за зверските убийства не стигнали до краля. Графинята била осъдена на доживотен затвор – затворили я в кулата на замъка Чахтице, оставяйки й само тесен процеп за преминаване на храна. В своята тъмница тя живяла три години, след което била погребана край стените на замъка, в непосредствена близост до жертвите си.
Днес сградата представлява мрачна гледка: останали са само разпадащите се стени, зейнали прозорци и дълбоките дупки на кладенците. Зловещост добавят и разказите на местни жители, които твърдят, че през нощта от замъка се чуват жаловити стонове и див смях. Замъкът е затворен за посещения, но може да се наблюдава от платформата за наблюдение.

Готическият замък Пернщейн е мека за любителите на вампирската тематика. Неговият мрачен интериор, зловещите лабиринти от коридори, помещение за изтезания и тъмни подземия не веднъж са ставали декор за филми на ужасите и вампирски блокбъстъри. Тук са заснети филми като „Носферату” – призракът на нощта и „Ван Хелсинг“. Разбира се, замъкът си има и своето привидение – Бялата Дама, която била прокълната завинаги да се върти пред огледалото, докато се любува на красотата си. Затова на посетителите още от прага се забранява да се гледат във висящите по стените на замъка огледала: в противен случай  Бялата Дама може да открадне красотата им.

Алнуик е вторият по големина замък във Великобритания след Уиндзор. Именно в него са снимани първите два филма за Хари Потър: младият магьосник и неговите приятели играят тук на куидич, летейки на метли. В средата на XIII век в Алнуик живее истински вампир. За неговите кървави безчинства става известно от няколко дневника на английски историк. Всичко започва със смъртта на един служещ в замъка ревнивец, който умира в битка, узнавайки за предателството на жена си. След погребението му по улиците на града се появило странно създание. То нападало хора, хапело ги и донесло със себе си чумата и други заболявания. След известно време, когато жителите на града заедно със свещеник отворили гроба на кръвопиеца, се оказало, че мъртвецът е по-жив от всички живи същества – от сърцето му, пронизано с кол, бликала топла кръв. Отвели го на градския площад, където и го изгорили. След това нощните нападения спрели. Днес Алнуик не изглежда мрачен и страховит, но казват, че от неговите подземия и досега се носят стонове и свистене.