Едва ли има човек, който да не иска да се върне от пътешествие с хубави снимки, напомнящи за вълнуващото преживяване. Онези, които са по-запознати с тънкостите на фотографията разчитат на уменията си. Но всеки е имал своя първи път, в който е изпитвал затруднения. В такива случаи разчитаме на помощта на камерата, за да направим хубав кадър.

В третата ни среща от рубриката ще обърнем внимание на снимачните режими, които повечето камери имат. Обикновено когато човек за първи се сблъска с предизвикателството да снима, винаги има едно объркване и чудене какво вършат всички тези режими, и кой в какви ситуации е подходящ.

Готовите режими на снимане не са гаранция за перфектна снимка, но действително улесняват живота ни. С готви режими разполага всички камери от потребителски клас (или както ние им казваме сапунерки), базовия и някои представители на средния клас камери със сменяема оптика – независимо дали огледално-рефлексни (DSLR) или безогледални.

Ако искате да се научите да снимате забравете за зелената иконка на камерата  си – или с други думи напълно автоматичния режим където нямате влияние върху настройките.

Останалите режими които се срещат по-често са: портрет, пейзаж, нощна снимка, макро, панорама (при потребителски камери и някои модели със сменяема оптика), и Приоритет на диафрагма, Приоритет на скорост, P режим, М режим който е напълно ръчен – които са типични за всички камери със сменяема оптика и някои модели по-висок клас потребителски камери. При някои модели разбира се има и по-специфични снимачни режими като – изгрев или залез, зима или плаж (където настройките са съобразени с много високият контраст и яркост на снега и пясъка), режим спорт или деца, домашни любимци. На тези режими няма да се спираме тъй като първо се използват много рядко, а и се срещат по-рядко предимно в потребителския клас фотокамери.

Темата отново ще разделим на 2, като в тази част ще поговорим за няколко от най-използваните по-прости режими при потребителските камери.

Портрет

Ще започнем с уточнението, че тук най-често се визира снимка на човек в по-крупен план. При този режим най-просто казано камерата е настроена да търси фокуса в лицето и върху очите (особено в последните модели потребителски клас има лицево разпознаване), и има допълнително лека софтуерна обработка на кожата, за да бъдат смекчение някои линии. Също така леко размазване на задния план, за да може да се акцентира изцяло на снимания обект. Някои камери снимат, когато снимания обект се усмихне (това е избираема функция) и същото така могат да предупредят, че по време на снима има примигване с очи. Не очаквайте обаче чудеса при този режим. Някои камери разполагат с отделен режим за Нощен портрет. Използва се, когато искаме да правим портрет нощно време, но вместо безличния черен фона на нощта ще се виждат светлините на града (ако има такива) зад модела. Какво е важно за снимане нощем – в следващата подточка;

Нощен режим

Започваме със задължителното: Статив – иначе рискувате да се получи едно голямо мазало на снимката. Времето за снимане при тези режими  може да достигне до 4 секунди, а едва ли имате нерви да замръзнете без да трепнете за толкова дълго време. При настройките в този режим често по подразбиране светкавицата се включва сама. Според ситуацията обаче може да я изключите, защото не винаги употребата и е подходяща. При снимане на портрети може би, но в един нощен пейзаж светкавицата няма да ви свърши много работа. Ще освети предния план и назад в повечето случаи всичко ще потъне в мрак. Ето при този режим вече може да се пробвате да промените настройките за баланс на бялото според осветлението на което снимате – т.е. това което ви заобикаля. Ако не сте наясно какво е то – отново се доверете на автоматичния баланс на бялото;

Пейзаж

Най-често този режим използваме когато снимаме сред природа. При него най-често фокуса е настроен на безкрайност, а цветовете са по-наситени и ярки (или както може да чуете някъде по-сочни). Светкавицата е изключена, тъй като през деня разбира се не ни трябва. Относно композицията: Хубаво е да спазвате (поне за начало) правилото на третините. Избягвайте да поставяте хоризонта по средата на кадъра, както е добре и важния обект в снимката да не е по средата.

Панорама

Дали пейзаж или в градска среда, панорамата е лесен начин да покажете малко повече в кадъра. При този режим се прави последователна поредица от снимки, при които освен да снима, фотографа мести фотоапарата, после тази поредица се сглобява на една голяма (често пъти дълга) снимка.  Панорамната е интересна и винаги се харесва на нас – публиката, защото показва света по различен начин – измамно на схващанията ни че виждаме панорамно. Защо измамно?  С обикновено око рядко бихме виждали така защото нормалният зрителен ъгъл на човешкото око е 45градуса. Всичко останало което виждаме се компенсира от бързото и непрекъснато шаване на очите ни в различни посоки. Направете си този експеримент.

Макро

Един интересен режим, който позволява много творчество. Едно важно уточнение. Ако притежавате камера със сменяема оптика, то трябва да поставите съответно макро обектив. С така нареченият “китов” обектив снимането на макро е невъзможно.  Какво представлява макро режима. Позволява ни да снимаме малкия свят и да го покажем в големия. Дали ще е пеперуда, пчела цялата окъпана в цветен прашец или пък паяжина покрита в миниатюрни водни капки. Тук строги правила за снимане няма и бихме оставил на снимащите решението сами да снимат както преценят за добре. Хубаво е да се знае, че фокуса е капризен не винаги успява да хване това което искаме да е на фокус и всяко трепване се отразява на крайния резултат. Тъй като се снима много близо до обекта, трябва да се внимава фотоапарата да не го засенчи, а ако се случва да се търси друг ъгъл на снимане. Вградената светкавица не е на 100% ефективна така, че не разчитайте много на нея.

За да не става много дълго нека спрем с по-простите режими до тук. По-трудните, но по-интересни режими като Приоритет на скорост (S), диафрагма (A), както и програмен режим (P) ще разгледаме в следващата публикация.

Промоции за круизи