Съществуват три основни правила при пътуване. Пътувай по земя. Пътувай сам по възможност. Води си бележки. Това е.
– Пол Теру, писател
В желанието си час по-скоро да излезем от офиса, за да нахлузим ски обувките или да се отпуснем блажено на шезлонга, често избираме възможно най-бързото пътуване. Маршрутът е ясен: такси, летище – летище, такси, хотел. Само че в свят на глобализация, търговските марки, услуги и продукти, които ни посрещат на земя, ни изглеждат толкова познати, че започваме да се чудим дали изобщо сме пътували.
Привържениците на бавното пътуване стигат до там, че наричат пътуването със самолет „доставяне“, а пътниците – „товар“, който добрoволно е платил да бъде сортиран, претърсен и напъхан в тясната седалка до прозореца (при добър късмет). Докато се реем из облаците, наистина губим представа за пейзажите, които се сменят под нас. Не можем да проследим как се променя теренът, архитектурата, маниерите на местните хора. Пътувайки по въздух, след напускане на първоначалната си точка, ние просто пристигаме някъде другаде.
Съществува и другата крайност на пътешестването – пилигримството, при което основната стойност е в самото изминаване на дълъг път. При такъв тип духовни или философски пътувания, нерядко се забранява ползването на моторизиран транспорт или придвижването в големи групи. Изминавайки дълги периоди в преход и усамотение, пътешествениците избират да се изправят не само пред капризите на времето, но и да тестват собствените си физически и психически лимити. Истински детокс на тялото и ума от удобствата на модерния свят.
Дали ще изберем високоскоростното пътуване до далечна дестинация за броени часове или ще крачим медитативно в продължение на дни, е въпрос на лично предпочитание. Може би всичко опира до начина, по който се чустваме най-живи по принцип – в режим на спринтьор или маратонец.
Потегляме.
