Мароко или портокаловото кралство. Спокойно можем да наречем така тази цветна и жарка страна, позната ни с ярките портокали и мандарини, евтини стоки, колоритна архитектура. А местните жители изглеждат така, сякаш току-що са излезли от страниците на учебниците по история.

Пейзажите на Мароко са вдъхновявали известни режисьори – от Бертолучи до Хичкок. Тук има високи сахарски дюни, отровни скорпиони, а в подножието на Атласките планини са сгушени глинените градове на берберите – гигантски червени мравуняци, където можете да се скитате без да срещнете жива душа.

Мароко буквално е взрив от цветове: в оранжевата пустиня лежат украсени в син цвят скални отломъци, на пазарите се прехвърлят от ръка на ръка ярко жълти обувки и рисувани чинии, а глинените стени на древните медини посипват с прах в охра хилядолетните тротоари.

Ненапразно тази страна се нарича Магреб, приказна страна от Средновековието, където магьосници продават магически талисмани, кожарите с голи ръце смъкват овчи кожи, а караваните с камили, както и преди стотици години, продължават да се нижат през безжизнената Сахара.

Подбрали сме да ви разходим из три от градовете на Мароко, наричани имперски – Танжер, Мекнес и Бени Мелал.

Танжер

Танжер е голям промишлен град, втори след Казабланка пристанищен град на Мароко и врата на страната към Европа. Разположен на брега на Гибралтарския проток, само на 20 км от испанското крайбрежие, Танжер във всички времена е имал изключително стратегическо значение.
По отношение на туристически забележителности той определено отстъпва на по-древни градове като Маракеш, Фес или Мекнес, но е интересен с особен колорит, смесващ елегантни европейски улици с прекрасни колониални сгради от френската епоха и старинна Медина с джамиите и медресетата ѝ. През Танжер в страната влизат с ферибот от Испания и по-голяма част от туристите, избрали да не пътуват със самолет.

Забележителности

По външен вид е типичен средиземноморски град: каскади от плоски покриви се спускат от увенчани с минарета хълмове чак до морето. Освен красивите плажове и отлично обслужване, една от основните забележителности на града са пазарите. В центъра се намира Гран Соко (Големият пазар), където до късно вечер се чуват шумни пазарлъци, показват изкуството си змиеукротители, дресьори, жонгльори и др.
От паметниците на града най-интересни са Голямата джамия, църквата „Св. Андрей“, пищните Градини Мендубия, снежнобелият дворец Дар ел Махзен, султанската съкровищница, двореца на султаните (сега лятна резиденция на краля на Мароко), множеството джамии, както и живописните тесни улички на Медината.
Околностите на града представляват дълга курортна зона: от Асила до Тетуан се простира цяла поредица от уединени заливчета и малки, но много чисти пясъчни плажове. Асила се намира на 40 километра от Танжер – някога страховита крепост, а в наши дни един от най-елитните курортни райони на страната.

Особености на Танжер

За много туристи посещението на Танжер може да се превърне в голямо изпитание поради големияброй просяци, клошари и дребни мошеници, посрещащи пристигащите от Испания с фериботи. Можете да се натъкнете на разнородни гидове самозванци, хитри шофьори на таксита, които да ви натоварят сериозно с прекомерни цени, натрапчиви продавачи на сувенири – всички те чакат наивни туристи. За да избегнете разочарования, най-добре е да не влизате с никого от изброените в разговор и да ги игнорирате изцяло.

Мекнес

Мекнес се намира в северната част на Мароко, югозападно от Фес и често е наричан „мароканския Версай“. „Стария град Мулай Исмаил“ е сърцето на Мекнес, разположен на склона на хълм и заобиколен от 25-километрова стена, над която се подават многобройни минарета на джамии. Основните забележителности са огромните порти Бердан, Баб ел Кемис, Баб ел Рет и Баб Мансур, руините на двореца Дар Кебир, огромния каменен басейн Агидал, сградата Дар ел Ма („дом на водата“), Християнския затвор, медресето БуИнания (1358 г.), джамията Сиди Саид (XVIII век) и Етнографският музей в красивата сграда Дар Джамал (XIX век век).
На 31 км от Мекнес има руини от древния римски град Волубилис (II-III век). Това са най-красивите и изразителни руини от римския период в Мароко. Разкопан и частично реставриран е Капитолия (217 г.), базиликата, Форума, Триумфалната арка в чест на император Каракала (217 г.), жилищата на богати граждани, „домът на Орфей“ и „домът на Венера“, както и десетки невероятни мозайки. На 4,5 км древноримския град се намира мястото запоклонение на мароканците – мавзолеят на Мулай Идрис в едноименното село.

Бени Мелал

Населен от евреи и бербери преди ислямизацията,
градът се е наричал Касба Белкуш, след това – Даи, и накрая станал Бени Мелал. Градът е разположен в подножието на средните Атласки планини, в долината Тадла, където се отглеждат масово зърнени култури.
През XIII век, оказващ се на границата на държавата, градът се превръща в ябълка на раздора. Обграден е от маслинови и портокалови горички, разстилащи се чак зад хоризонта. Благодарение на доброто водоснабдяване, постъпващо от язовира Бин ел Видан, сега тук вместо банани отглеждат захарна тръстика и захарно цвекло.
Градът не разполага със забележителности, но пътешествениците могат отлично да си починат тук от пътя. А самият път е известен като „Circuit touristique“ и се простира на юг от града, покрай малки градини. Можете да разгледате и изградената от глина и камък кула Рас ел Айн. Това ще отнеме време, но туристите биха могли да се полюбуват на гледките към горичките и градините на Бени Мелал.

Промоции за круизи