Южната ни съседка Гърция е популярна сред туристите най-вече заради многобройните археологически обекти на нейна територия и красивите плажове. Аз, обаче, няма да се спирам на тях тук и сега. Вместо това, ще ви отведа до два красиви водопада в северната част от страната, които са относително близо до България. Те могат да се видят в град Едеса.
Накратко за Едеса
Град Едеса се намира в Северна Гърция на около 375 километра югозападно от София и на около 190 километра югозападно от българо-гръцката граница при Кулата. До 1912 година градът е бил български и се е казвал Воден, а реката, която протича през него – река Вода. Днес тази река се казва Водас.
Река Водас захранва два големи водопада. Градът се състои от две части – Горен и Долен град, като водопадите се намират в Горния град.
В исторически план водопадите са се образували от силно земетресение през 14-ти век. От тогава насам теренът там е претърпял доста промени вследствие на по-малки земетресения.
Самият град Едеса е много красив. Постройките му не са с типичната средиземноморска архитектура, а са някак по-модерни и близки до централно европейските.
Разходка край водопадите
В района на водопадите в Едеса е построен много приятен за разходка парк с места за отдих, стълби и алеи, които обхождат водопадите.
Започваме разходката от горната част. Поглеждаме съвсем отблизо към бушуващите в реката води, преди да се излеят от високо. Има си удобни места за наблюдение. После продължаваме надолу.
Следва разходка покрай Горния водопад. Зад него в скалите се е обособила интересна пещера. До нея води алея, която минава точно зад водопада. Без да се замислим тръгваме към пещерата. Спираме зад водопада, за да усетим пръските му и за да погледнем зад образуваната от него водна завеса.
Красиво е и освежаващо. Продължаваме към пещерата. Има билет за вход, но цената е символична. Пещерата е малка и тясна, ала формите вътре в нея са странни и чудати – доста тумбести и обли.
Излизаме от пещерата и продължаваме разходката надолу по алеите.
За малко спираме и поглеждаме напред и надолу, където се открива панорамна гледка към Долния град.
Алеята продължава към подножието на водопада.
Трябва да се внимава по тези алеи, въпреки че се поддържат. От водата те са доста хлъзгави и кални на места. Казвам ви го от опит – аз, например, набързо си смених цвета на дънките 🙂 . Имайте го пред вид и си подсигурете удобни спортни обувки за разходката.
Продължаваме към долния водопад. Той е някак още по-мощен, макар да е захранван от същата река. Има изградени места за наблюдение, но някои са доста мокри.
Пред самия водопад е изграден мост. Трудно е да се мине по него, без да се намокри човек. Все пак, гледката е невероятно красива, във въздуха се носи свежест и цялата разходка е много приятна.
